Григор Димитров Димитров е български професионален тенисист. Той е носител на шампионските титли на Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ през 2008 г. за юноши. В професионалната си кариера е спечелил 8 титли от Световния Тур на ATP (Асоциацията на професионалните тенисисти), като най-значимите от тях са през 2017 г. на турнирите от финалния Мастърс в Лондон и Мастърс 1000 в Синсинати.
За първи път се изкачва в Топ 5 на световната ранглиста на 7 юли 2014 г. На 20 ноември 2017 г. достига до своето върхово постижение (3-то място) и остава на тази позиция 10 последователни седмици. В периода юли 2014 г. – ноември 2018 г. Григор Димитров е бил общо 81 седмици сред най-добрите десет тенисисти в света, от които 63 последователни (21 август 2017 г. – 4 ноември 2018 г.).
Избран е за Спортист на Балканите през 2017 г. До края на 2019 г. в професионалната си кариера поединично (сингъл) е спечелил 304 победи от 505 изиграни срещи.
Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]Григор е роден на 16 май 1991 г. в Хасково, България, като единствено дете на баща си Димитър Господинов Димитров, треньор по тенис, и майка си Мария, спортна учителка и бивша волейболистка. За първи път хваща ракета, когато е на три години, а от 5-годишна възраст започва да играе редовно в родния си град. В ранните му години за неговата подготовка се грижи баща му, но след като хасковлията доказва таланта си на турнирите за юноши става ясно, че той ще трябва да се развива в други условия. Едва на 16 години Григор прави своя избор и се отдава на професионалния спорт. Тогава пръв му протяга ръка Христо Стоичков, който по всякакъв начин помага за развитието на неговата кариера. След това Гришо печели стипендия от фондацията на друга наша спортна звезда – футболиста Димитър Бербатов.
През 2007 г. Димитров се присъединява към академията „Sanchez-Casal“, където тренира под ръководството на Емилио Санчес и Пато Алварес.
Година по-късно хасковлията се мести в Париж, където става част от академията на Патрик Муратоглу и прекарва там следващите четири сезона. През този период негови треньори са Петер Лундгрен, Питър Макнамара и самият Патрик Муратоглу. След като под тяхното ръководство не успява да постигне желания голям пробив в световния тенис, в края на 2012 г. българинът взема решение да се присъедини към шведската академия „Good to Great“ и с помощта на Микаел Тилстрьом дебютира в Топ 30 на световната ранглиста.
Кариера като юноша[редактиране | редактиране на кода]2005 г.[редактиране | редактиране на кода]Обявен е за най-добър тенисист в Европа за момчета до 14 години, след като печели европейската титла на сингъл в своята възрастова група. Става европейски вицешампион и Балкански шампион от отборните първенства до 14 години. Завършва сезона като номер 1 в ранглистата на „Tennis Europe“ при 14-годишните.
2006 г.[редактиране | редактиране на кода]Обявен е за най-проспериращия български тенисист от БФТ. Тренира няколко месеца в академията „Уейл“ в Оджей, Калифорния. Печели титлата на сингъл до 16 години на големия турнир за юноши и девойки „Еди Хер Интернешънъл“ във Флорида, САЩ. През същата година печели „Ориндж Боул“ в Кей Бискейн (Флорида, САЩ) – неофициално световно първенство по тенис при 16-годишните.[3][4]
2007 г.[редактиране | редактиране на кода]Става европейски шампион до 16 години в Москва, Русия без загубен сет. На Европейското отборно първенство до 16 г. в Ле Токе, Франция печели трето място заедно с Цветан Михов, Андреас Нейков и Марсел Радев (Григор участва в квалификациите, но не играе в заключителния турнир).
Достига до финал на Откритото първенство на Канада (I категория) и на Открито първенство на САЩ на двойки с партньор Вашек Поспишил (Канада). През декември печели титлата на двойки на юношеския турнир от първа категория „Еди Хер Интернешънъл“ при 18-годишните заедно с Уладзимир Игнатик (Беларус). Достига до финал на сингъл на „Ориндж Боул“, но губи от Ричардас Беранкис (Литва). Дебютира при мъжете на ITF Фючърс турнира „Zagorka Cup“ в София, но губи в три сета от третия поставен в схемата. През есента започва да тренира в Испания в академията Санчес-Касал, под ръководството на Емилио Санчес[5] и Пато Алварес.[6] В резултат на това през ноември достига до четвъртфинал на турнира ITF Фючърс в Гран Канария, Испания и дебютира в ранглистата на Асоциацията на професионалните тенисисти.
2008 г.[редактиране | редактиране на кода]На 6 юли печели шампионската титла на Уимбълдън при юношите, като на финала побеждава финландеца Хенри Континен с резултат 7 – 5, 6 – 3. Двамата са партньори в турнира по двойки, но се отказват от участие след победа в първи кръг. Победата в турнира на сингъл му гарантира уайлд кард за участие в Уимбълдън 2009 при мъжете.[7] През септември става шампион и на Открито първенство на САЩ, побеждавайки на финала Девин Бритън с резултат 6 – 4, 6 – 3.[8] След тази победа е № 1 в световната ранглиста за юноши.